Регионален Исторически Музей – София

През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей. Първоначално той съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Наред с Народния, Военно-историческия и Църковно-археологическия, той е сред най-старите музеи на територията на столицата. В Правилника на музея е записано: „Да събира, проучва и пази ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София.”

На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. По този повод в-к „Утро” отбелязва организирането на „Общински музей, който ще обхваща етнография, археология, стопанство, културен живот. Откриването на музея се счита за голяма културна придобивка.” За съжаление сградата просъществува много кратко – до бомбардировките по време на Втората световна война, когато е разрушена.

През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции. През следващите десетилетия музеят развива многостранна дейност по опазване на културното наследство, но без музейна експозиционна площ, в тежки условия за съхраняване на ценностите от фонда. Междувременно той нараства и понастоящем наброява около 120 хил., като в тази бройка са включени и звената на Научната библиотека и Фотоархива. От 80-те години на XX век насам, наред с усилената събирателска дейност, са организирани над 120 временни изложби в страната и чужбина. Издадени са три тома на сборника „Сердика – Средец – София”, както и други научни и научно-популярни издания. Музеят редовно присъства в куултурния афиш на столицата.

През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей (СИМ), на което се възлага да проучва, събира, опазва и стопанисва движимото и недвижимото културно наследство на територията на Столичната община. През м. юни 2012 г. ОП „Стара София” със СИМ е преобразувано в Общински културен институт (ОКИ) „Музей за история на София”.

Дълго нерешеният проблем с постоянната експозиция на Музея намира отговор с Решението на СОС от 1998 г., за адаптиране на сградата на Централната общинска минерална баня за музей на София с активното присъствие на минерална вода.

Постоянната експозиция на Музея за история на София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м. Включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години – от времето на неолита до 40-те години на XX в. Те са групирани по теми – „Наследството на древността”, „Силата на духа”, „Династичната връзка с Европа”, „Софийската улица”, „Дворцовият кабинет”, „Държавни и общински институции”, „Домът и облеклото на софиянци”, „Културен живот и развлечения”. Акцентът е върху част от най-важните моменти от историята на града – избирането му за столица през 1879 г. и десетилетията до началото на войните 1912 – 1918 г.

1. Централна сграда

Строежът на сградата започва през 1889 г. от австрийският архитект Емил фон Фьорстер, който печели обявения тогава международен конкурс за минерална баня с хотел. Строежът на хотела е спрян четири години по-късно поради недостиг на средства. През 1904 г. се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата – с два плувни басейна, семейни вани, римски бани – на 13 май 1913 г.; в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения (1914). Съоръженията се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори. При бомбардировките на София (1944 г.) малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г. В средата на 90-те години на миналия век започва поетапно реставриране на сградата. От 2015 г. в нея се помещава Музея за история на София.

Работно време: (1 Май – 31 Октомври): Понеделник- Неделя 10:00 – 18:00
Работно време: (1 Ноември- 30 Април): Вторник – Неделя 10:00 – 18:00

Адрес: площад Бански 1

Как да стигнем?
Метростанция: СЕРДИКА 1 и СЕРДИКА 2
Трамвай: №12, №18, №20, №22 и №4

2. Античен културно-комуникативен комплекс Сердика

Обектът попада в обхвата на Историко-археологически резерват „Сердика-Средец“, в центъра на античния град, като работата е съсредоточена върху площ от около 150 м2. При допроучването на едно от късносредновековните помещения (вкопано в земята мазе) е установено, че под основите му има запазен фрагмент от късноантична улица с ориентация север-юг (кардо) с ширина на платното 5 м. Под него са регистрирани някои от елементите на водопроводно-канализационната система на града – керамични водопроводи и зидан, уличен канал, от който на изток се развива друг тухлен канал, служещ вероятно като отливник, захранващ същевременно и водосборно съоръжение, находящо се в зоната на инсулата, разположена непосредствено на югозапад от източната порта на крепостта. Ситуацията на терена показва, че тухленият канал е хронологически по-ранен (средата на III – средата на IV в.) от последните фази на използване на новорегистрираното кардо през IV–VI в., тъй като тогава той е бил прекъснат и вече не е функционирал.

По време на разкопките в рамките на два контролни сондажа и след установяването на три сигурни по-ранни подови нива в някои от помещенията е установено, че първият период на обитаване на тази част от античния град е II–III в.

Адрес: София, пл.Независимост №1; бул.Мария Луиза №2

3. Археологически разкопки на пл.Света Неделя

При разкопки на площад „Света Неделя“ археолози откриха антични питейни заведения и магазини. Продължава да се изследва и сграда, открита в района. Тя се е намирала в централната зона на Античния град и е от средата на II в. , когато Сердика получава статут на римски град. Има останки и от водопроводи и антични канали. Една източна редица от помещения, които вероятно са изпълнявали функциите на магазини с входове от централната улица на града. В тях се откриват доста интересни материали от римската епоха. Има много голямо количество керамика, монети и находки от всякакво естество. Откритите експонати ще бъдат изложени в Музея за история на София.

Работно време: В процес на реставриране

Адрес: София, пл.Света Неделя №5

4. Археологически останки в околното пространство на ротондата Свети Георги

Ротондата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на III в. – началото на IV в.

Работно време: Всеки ден 24 часа

Адрес: София, бул.Дондуков №2 (дворът на Президенството)

5. Амфитеатър на Сердика

Амфитеатърът се е намирал на ок. 250 м от античния град и се е свързвал с него през Източна порта на Сердика. Представлява голямо масивно съоръжение с елипсовиден план и надлъжна ос в посока изток-запад. Външните размери са 100 х 80 м, а арената – 60 х 40 м. Градежът му е със смесена задария (опус микстум). Следвайки естествения терен на хълма източно от града, той е изграден от два сектора, разположени във височина (мениануси), разделени към арената помежду си от широка обиколна алея (диазома). Секторите за посетители (кунеуси) са били отделени чрез радиални стълбища. Засводеният вход (вомиториума) е водел от север на юг към арената. Амфитеатърът се е ползвал за циркови игри и гладиаторски битки. Той е изграден върху останките на по-ранен театър от II в. Днес останките от театъра се намират успоредно на бул. Дондуков“ под няколко важни сгради в центъра на София – Младежкия театър, немският културен институт Гьоте, хотел „Арена ди Сердика“ и др. Части от него могат да бъдат видени във фоайето на хотела. Откритите археологически останки представляват комплекс от няколко важни антични сгради – римски театър, датиран от края на II-началото на III век, и амфитеатър, датиран от края на III-началото на IV век. Амфитеатърът на Сердика се доближава по размери до Колизеума в Рим и е бил вторият най-голям такъв в пределите на империята.

Работно време: Всеки ден 24 часа

Адрес: София, ул.Будапеща №2 (в сутерена на хотел „Арени ди Сердика“)

6. Североизточна ъглова кула

Североизточната ъглова кръгла кула на укрепителната система на Сердика се намира на ул. „Искър“. Този археологически паметник включва части от източната и северната крепостна стена, които са запазени на значителна височина. Добре личат основните етапи на строителство: краят на ІІІ в. – смесена зидария тухли и камък; краят на V в. – тухлен пояс. Запазени са части от стена, която на места достига дебелина до 6 м и стълбите, по които са се изкачвали за кулата и за страничния изход, извеждащ вън от града. Външният й диаметър е 22 м, а вътрешният – 4,10 м. До входа на кулата са разположени три помещения за войниците в този сектор на крепостта. През XII – XIV в. кулата е преустроена отвън в четиристранна. Цилиндричното й тяло е обхванато с нов градеж от каменни блокове.

Работно време: Всеки ден 24 часа

Адрес: София, ул.Искър № 1

7. Триъгълна кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика е културно-историческа ценност, която се намира в сутерена на сграда на бул. „Княгиня Мария Луиза” 16. След реализирането на проект за укрепване и социализация, пространството вече е отворено за посетители. Принадлежи към последния строителен период от укрепителната система на Сердика. Изграждането й датира от времето на император Юстиниан (527-565 г.). Тогава крепостната стена на Сердика е удебелена отвън с изцяло тухлен пояс и снабдена допълнително с триъгълната кула. Пространството представлява археологическа ценност (триъгълната кула от крепостната стена на Сердика) и допълнително е предвидено място за културни прояви. По план е почти равностранен триъгълник със страна 11 м, ориентиран в северна посока с единия от върховете си. Цокълът е от каменни блокове, отгоре градежът е тухлен. Извън кулата две врати с широчина 1,70 м са извеждали защитниците й.

Работно време: Всеки ден 10:00 – 18:00 ч.

Адрес: София, бул. „Мария Луиза“ № 16

8. Археологически парк Западна порта на Сердика

Западната порта на Сердика е част от от историко-археологическия резерват „Антична Сердика – Средновековен Средец“. Тя е недвижима културна ценност от национално значение. Проучването й започва през 1974 г. от екип на Музея за история на София. На този етап са разкрити, проучени и експонирани: част от западната крепостна стена; северната кула от портата; части от главна антична улица (декуманус); северозападна ъглова триъгълна кула; античен канал; постройки във вътрешността на укрепения град; фрагменти от мозайка на внушителна по размери сграда в североизточната част и др. Портата е разположена в ос с Източна порта и двете са били свързани с главната улица на Сердика с посока изток-запад (декуманус максимус). От портата е разкрита и проучена северната петоъгълна кула и прохода между двете кули към вътрешността на крепостта. Потерната на двете кули от портата е извеждала защитниците на града извън него.

Работно време (1 Май – 31 Октомври): Всеки ден 09:00 – 21:00 ч.
Работно време (1 Ноември – 30 Април): Всеки ден 09:00 – 17:00 ч.

Адрес: София, ул. „Борис I“ №146

8. Археологическо ниво на базилика Света София

Под настоящата базилика „Света София” са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Четвъртата църковна сграда е изградена в края на V, нач. на VІ в. Експонираните гробове и гробници са около 50 и се вместват в периода ІІІ – V в., каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани. За разлика от IV в., през V век се използват предимно християнски символи. Типичен пример за такъв вид украса е гробницата на Хонорий, разкрита северозападно от базиликата „Света София” и датирана през V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: “Хонорий, раб Божи”.

Работно време (1 Май – 31 Октомври): Понеделник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.
Работно време (1 Ноември – 30 Април): Вторник – Неделя 10.00 – 17:30 ч.

Адрес: София, ул. „Париж“ № 2,

9. Гробница Княз Александър І Батенберг

Гробница Княз Александър І Батенберг е построена за първия български княз след Освобождението. Той е на престола от 1879 г. до неговата абдикацията през 1886 г. След ранната му кончина в гр. Грац, Австро-Унгария през 1893 г., Народното събрание приема решение тялото да бъде погребано в България, каквото е и предсмъртното желание на българския владетел.

Строежът на сградата започва през 1895 г. по проект на швейцарския архитект Херман Майер и завършва две години по-късно. До построяването й тленните останки на княза се пазят в църквата „Свети Георги”. Гробницата е еднокупулна, издържана в стил неокласицизъм и късен барок. Оформена е симетрично с четири аркирани ниши. Купулът на сградата завършва с месингова корона. Вътрешната декорация е дело на художника Хараламби Тачев.

Тялото на княз Александър І Батенберг е погребано под подовата плоча на гробницата, а отгоре е поставен символичен саркофаг от полиран мрамор. Тленните останки на владетеля са пренесени в гробницата през 1898 г. Тя е отворена за посетители до 1946 г., когато е затворена, вещите – предадени на Военно-историческия музей, а короната демонтирана. През 1991 г. гробницата отново е открита за посещения. Тя е обявена за национална историческа и художествена ценност и се управлява от Музея за история на София.

Работно време (1 Май – 31 Октомври): Понеделник – Неделя 10:00 – 17:00
Работно време (1 Ноември – 30 Април): Понеделник – Петък 10:00 – 17:00

Адрес: София, бул. „Васил Левски“ № 81

Как да стигна?
Тролейбус: 1, 2, 5, 8.
Автобус: 9, 84, 94.

10. Експозиция за национално помирение

Гарнизонното стрелбище е разположено в южната част на града, зад х-л „Хилтън“, в паркова среда. Сградата е построена през 1932 г. за стрелково обучение на военнослужещи. В нея се е помещавал и гарнизонният арест. До 1969 г. функционира по предназначение. В периода 1941-1944 г. тук са изпълнени смъртните присъди на 55 души по действащия тогава Закон за защита на държавата, сред които е и поетът Никола Вапцаров. От 1958 г. стрелбището е обявено за исторически паметник на културата от национално значение. С последвалото решение на управляващата комунистическа партия от 1969 г. се прекратява дейността му и се превръща в Мемориал на разстреляните тук нелегални дейци. Оттогава е филиал на Музея за история на София.

По инициатива на Столична община през 1999 г. е реализиран проект за консервация, реставрация и адаптация на културно-историческия ансамбъл. В него се съчетава автентичната функция на стрелбище и музейна експозиция, посветена на националното помирение. Идеята е мястото да се превърне в мемориал на опрощението и почитта към всички жертви на политическо насилие в България. Чрез езика на символите, вложени в експозицията и парковото пространство, се отправят послания – срещу конфронтацията, преследването и убийствата по политически причини

Работно време: понеделник – петък от 10 до 17 часа

Адрес: София, бул. „България“ № 39